История и факти за инките

Древните инки са индиански племена, населявали северозападните земи на Южна Америка. Потомците им днес се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Живеят в каменни постройки, в малки селища и пазят традициите и религиозните вярвания на предците си. Считат своя водач, Сапа Инка, за син на слънцето.Първият велик император на Инките е Пачакути – войн, дошъл на власт през 1438 г. Неговият син Тупак и внукът му Хуайна Капак завземат части от земите на днешните държави Еквадор, Колумбия, Боливия и източните части на Аржентина и Чили. Произход Първоначално Инките – индианци от племето кечуа – живеели в планините на Перу. През 12-ти век те се придвижили на север. Мястото, където се заселили и основали своята столица Куско, според легендите на Инките, им било посочено от бога Инти. Владетелят на Инките се наричал Сапа Инка. Той бил смятан за потомък на Инти – бога на Слънцето, и самият той бил почитан като бог. Всички важни дела в империята били поверени на държавните чиновници. Те следели за дейността на провинциите, на които била разделена държавата. Инките нямали писменост. Те използвали кипу – дълго въже, на което се прикрепяли множество цветни връвчици с навързани по тях възли. Всеки възел означавал определена информация, обикновено цифрова, относно данъците, броя на населението и друга важна информация. Инките опъвали дългото въже и „четели“ по висящите надолу връвчици. Населението дължало данък под формата на труд – при строеж на пътища и храмове, в земеделието или армията, в занаятчийските работилници, както и в сребърните мини. Инките отглеждали царевица, фасул, тикви, картофи и други зеленчуци, като за тази цел терасирали стръмните склонове на Андите с помощта на дървени сечива, наторявали почвата с гуано (естествен птичи тор). По високите места пасели лами и алпаки, които Инките развъждали за месо и вълна. Държавата управлявала изцяло бита на инките. Било невъзможно някой да смени труда, за който бил роден, или да промени местоживеенето си. Държавата се грижела за старите и болни поданици. В империята била изградена внушителна мрежа от пътища – над 27 000 км. На определени разстояния по пътищата имало пощенски станции за бегачите-вестоносци, които пренасяли съобщенията из цялата страна. Инките, както и ацтеките, не познавали коня и колелото. Вестоносците разнасяли съобщения и пакети из цялата империя. Всеки един пробягвал близо 1.5 км., след което го замествал следващият. За да стане по-бързо смяната, вестоносецът съобщавал за пристигането си, надувайки голяма морска раковина. Възход и упадък на инките

Инките били находчив народ. Те развили ефективно земеделие, терасирайки стръмните склонове и изграждайки напоителни съоръжения. Показали завидни строителни и инженерни умения. Строели мостове, пътища и градове високо в планината и създали добра организация, без да имат писменост. През цялата империя минавали два главни пътя. От тях към всяко по-голямо или по-малко селище се отклонявали второстепенни пътища. Пътищата прекосявали планинските клисури и пропасти чрез огромни висящи мостове, а буйните планински реки с хитроумно построени плаващи „мостове“ от балсови салове. Търговците пренасяли стоките си с кервани от лами, а кипу се предавали като щафета от вестоносците. Топа Инка построил много от пътищата и градовете. Неговият син Уайна Капа, който станал Сапа Инка през 1493 г., още повече разширил империята като построил втора столица в Кито. Когато умрял през 1525 г., империята била поделена между синовете му Уаскар и Атауалпа. Това разделение довело до гражданска война, точно преди испанците да слязат на американския бряг през 1532 г. Тъй като завоевателите използвали превъзходната пътна система, създадена от Инките, а самите Инки воювали по между си, испанците завзели земите им към 1535 г.