История и факти за инките

Древните инки са индиански племена, населявали северозападните земи на Южна Америка. Потомците им днес се занимават предимно със земеделие и животновъдство. Живеят в каменни постройки, в малки селища и пазят традициите и религиозните вярвания на предците си. Считат своя водач, Сапа Инка, за син на слънцето.Първият велик император на Инките е Пачакути – войн, дошъл на власт през 1438 г. Неговият син Тупак и внукът му Хуайна Капак завземат части от земите на днешните държави Еквадор, Колумбия, Боливия и източните части на Аржентина и Чили. Произход Първоначално Инките – индианци от племето кечуа – живеели в планините на Перу. През 12-ти век те се придвижили на север. Мястото, където се заселили и основали своята столица Куско, според легендите на Инките, им било посочено от бога Инти. Владетелят на Инките се наричал Сапа Инка. Той бил смятан за потомък на Инти – бога на Слънцето, и самият той бил почитан като бог. Всички важни дела в империята били поверени на държавните чиновници. Те следели за дейността на провинциите, на които била разделена държавата. Инките нямали писменост. Те използвали кипу – дълго въже, на което се прикрепяли множество цветни връвчици с навързани по тях възли. Всеки възел означавал определена информация, обикновено цифрова, относно данъците, броя на населението и друга важна информация. Инките опъвали дългото въже и „четели“ по висящите надолу връвчици. Населението дължало данък под формата на труд – при строеж на пътища и храмове, в земеделието или армията, в занаятчийските работилници, както и в сребърните мини. Инките отглеждали царевица, фасул, тикви, картофи и други зеленчуци, като за тази цел терасирали стръмните склонове на Андите с помощта на дървени сечива, наторявали почвата с гуано (естествен птичи тор). По високите места пасели лами и алпаки, които Инките развъждали за месо и вълна. Държавата управлявала изцяло бита на инките. Било невъзможно някой да смени труда, за който бил роден, или да промени местоживеенето си. Държавата се грижела за старите и болни поданици. В империята била изградена внушителна мрежа от пътища – над 27 000 км. На определени разстояния по пътищата имало пощенски станции за бегачите-вестоносци, които пренасяли съобщенията из цялата страна. Инките, както и ацтеките, не познавали коня и колелото. Вестоносците разнасяли съобщения и пакети из цялата империя. Всеки един пробягвал близо 1.5 км., след което го замествал следващият. За да стане по-бързо смяната, вестоносецът съобщавал за пристигането си, надувайки голяма морска раковина. Възход и упадък на инките

Инките били находчив народ. Те развили ефективно земеделие, терасирайки стръмните склонове и изграждайки напоителни съоръжения. Показали завидни строителни и инженерни умения. Строели мостове, пътища и градове високо в планината и създали добра организация, без да имат писменост. През цялата империя минавали два главни пътя. От тях към всяко по-голямо или по-малко селище се отклонявали второстепенни пътища. Пътищата прекосявали планинските клисури и пропасти чрез огромни висящи мостове, а буйните планински реки с хитроумно построени плаващи „мостове“ от балсови салове. Търговците пренасяли стоките си с кервани от лами, а кипу се предавали като щафета от вестоносците. Топа Инка построил много от пътищата и градовете. Неговият син Уайна Капа, който станал Сапа Инка през 1493 г., още повече разширил империята като построил втора столица в Кито. Когато умрял през 1525 г., империята била поделена между синовете му Уаскар и Атауалпа. Това разделение довело до гражданска война, точно преди испанците да слязат на американския бряг през 1532 г. Тъй като завоевателите използвали превъзходната пътна система, създадена от Инките, а самите Инки воювали по между си, испанците завзели земите им към 1535 г.

Историята на империята на инките в 15 минутен клип

Зловещият ритуал на инките

•  Инките извършвали един зловещ ритуал: те принасяли в жертва на боговете най-красивите си момичета и момчета. Децата били подготвяни за смъртта в продължение на месеци, през които били упоявани с алкохол и наркотици.
• 13-годишно момиче, 5-годишно момче и 5-годишно момиче - телата на тези три деца са открити на върха на вулкана Лулайляко в Андите, на 6 739 метра височина. Телата са положени в пищни гробове, като най-вероятно жертвоприношението е било извършено на същото това място. Ледената почва и изключително сухият въздух са консервирали отлично малките телца. Те са намерени през 1999 година. Учените ги смятат за най-добре съхранените по естествен път мумии на света. Оттогава насам трите мумии са обект на безчет изследвания. Нищо чудно, като се има предвид, че разкриват огромни възможности да се научат подробности за живота преди 500 години.
• И трите деца са станали жертва на ритуал, който инките извършвали на Лулайляко. Анализите показват, че децата са били подбрани месеци преди смъртта им, за която са били подготвяни методично. Това се знае от години. Но едва сега стана ясно в какво точно се е изразявала подготовката. Екипът на Андрю Уилсън от университета Брадфорд, който в продължение на години проучва находките, е установил, че в последните месеци от живота си децата са приемали големи количества алкохол и наркотици. Най-вероятно това е било част от ритуала - стимулантите са помагали на децата да изминат дългия път до планинския връх.
• "Съвършените" деца
• За инките, чието владичество продължава от 1400 до 1532 година, ритуалът "Капакоча" е бил изключително важен. При тази церемония те принасяли човешки жертви на слънцето и другите богове. Днес учените смятат, че ритуалът "Капакоча" е бил извършван при особено важни събития - при смърт или раждане на владетел или при спечелването на някоя голяма битка. Предполага се още, че церемонията е била провеждана на всеки две или четири години, включително и с цел да се предотвратят засушавания, изригвания на вулкани или земетресения.
• "Старият свят" научава за ритуалите на инките още през 17 век - от разказите на пътешественици и мисионери. Един от тях - испанският мисионер Бернабе Кобо - разказва, че за церемонията "Капакоча" от всички краища на царството били подбирани "съвършени" деца на възраст между 2 и 12 години, които били принасяни в жертва. Кобо твърди освен това, че преди да бъдат убити, децата били упоявани. Но до 50-те години учените се отнасят по-скоро скептично към тези твърдения.
• за повече информация